Омагьосан...
Омагьосан...
Омагьосан съм от теб!
Да поваляш и раняваш си способна ти,
искам пак да видя магията в твоите очи.
Размечтан,
да върна някак часовниковите стрелки.
Завинаги оставам аз безсилен!
Недостоен любовта ни да поправя,
защо да трябва да те забравя?
Времето безмилостно лети,
живот без тебе - в мене не кипи.
Текат реки,
красиви спомени, мечти,
но падат като дъжд от стъклени сълзи.
Продължава вятър да ехти и слънце да гори,
но къде, любов, си ти?
Болка и прозрачна сивота.
Планина от безкрайна самота,
изпълнила е сякаш моята душа!
Сърцето ти изстина и отплава
без глас във вечността,
моето кипи, обречено от честността.
То никога не ще забрави
всяка мила дума и целувка,
не ще да вярва, че всичко е било преструвка.
Уви, отиде си, любима, едва сбогува се и тръгна.
Ала не ще спра да търся думи, с които да те върна!
Нищетата сърцето ми ще трови,
и дори цял живот да трябва да го рови,
то ще продължава вечно да се бори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Всички права запазени
Все пак има връзки, които са бременни с раздялата още от самото начало. 
