Омагьосан...
Омагьосан...
Омагьосан съм от теб!
Да поваляш и раняваш си способна ти,
искам пак да видя магията в твоите очи.
Размечтан,
да върна някак часовниковите стрелки.
Завинаги оставам аз безсилен!
Недостоен любовта ни да поправя,
защо да трябва да те забравя?
Времето безмилостно лети,
живот без тебе - в мене не кипи.
Текат реки,
красиви спомени, мечти,
но падат като дъжд от стъклени сълзи.
Продължава вятър да ехти и слънце да гори,
но къде, любов, си ти?
Болка и прозрачна сивота.
Планина от безкрайна самота,
изпълнила е сякаш моята душа!
Сърцето ти изстина и отплава
без глас във вечността,
моето кипи, обречено от честността.
То никога не ще забрави
всяка мила дума и целувка,
не ще да вярва, че всичко е било преструвка.
Уви, отиде си, любима, едва сбогува се и тръгна.
Ала не ще спра да търся думи, с които да те върна!
Нищетата сърцето ми ще трови,
и дори цял живот да трябва да го рови,
то ще продължава вечно да се бори.
© Ясен All rights reserved.
Все пак има връзки, които са бременни с раздялата още от самото начало. 
