yasensf (Ясен)
4 69
30 oct 2010, 17:24

Омагьосан... 

  Poesía » De amor
1400 0 7

Омагьосан...

 

Омагьосан съм от теб!

Да поваляш и раняваш си способна ти,

искам пак да видя магията в твоите очи.
Размечтан,

да върна някак часовниковите стрелки.

Завинаги оставам аз безсилен!

Недостоен любовта ни да поправя,

защо да трябва да те забравя?

Времето безмилостно лети,
живот без тебе - в мене не кипи.
Текат реки,

красиви спомени, мечти,
но падат като дъжд от стъклени сълзи.

Продължава вятър да ехти и слънце да гори,
но къде, любов, си ти?
Болка и прозрачна сивота.

Планина от безкрайна самота,

изпълнила е сякаш моята душа!

Сърцето ти изстина и отплава

без глас във вечността,

моето кипи, обречено от честността.

То никога не ще забрави

всяка мила дума и целувка,

не ще да вярва, че всичко е било преструвка.

Уви, отиде си, любима, едва сбогува се и тръгна.
Ала не ще спра да търся думи, с които да те върна!

Нищетата сърцето ми ще трови,

и дори цял живот да трябва да го рови,

то ще продължава вечно да се бори.

 

 

 

 

© Ясен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Искреността може да не е поезия, но събужда поезията в сърцата на читателите Все пак има връзки, които са бременни с раздялата още от самото начало.
  • Прекрасно посвещение... аз говоря по принцип...
  • прекрасно...отдадено...любвеобилно...
    всеки сам избира по какъв начин да обича...кой ли човек няма жажда, копнеж и желание в сърцето си, да бъде обичан...всеки трябва да допусне до себе си един поне, специален човек...
  • Най-големите възможни
  • Магьосници големи са жените..
  • Мерси Николина и хубав поздрав ми даваш
  • добре дошъл от мен
    http://vbox7.com/play:fc8d727e
Propuestas
: ??:??