Родил съм се на този свят,
за да те открия.
Щеше ли без мене пак
да бъдеш същата магия?
Откривах те на сутринта,
мечта, започната от вчера.
С коси от лунна светлина.
Ти бе залезът вечерен.
Откривах те във всеки ден.
И минутка всяка на деня.
И те ставаха за мен
вратата ми към Любовта.
Откривах те с устни,
с жадни устни те изпивах
и всяка глътка беше чувство
за най-омайващото вино.
И пиян бях всеки ден,
и живях в някаква магия.
Омагьосан, откакто съм роден,
да те търся и открия.
© Иван Мишев Всички права запазени