Омаята на този мирис, наречен любов...
Омаята на този мирис, наречен любов...
Всяка точка от тялото ти издава
миризма на доброта и свобода,
но също така ми вдъхва и уханието
във всяко кътче от душата ти,
единствено за носа и сетивата ми,
** ~ **
Ти си аромат, които изпълва дъха ми,
плач, когато не мога да те намеря за миг
смях, с който ухая на теб, усещайки те
абсолютно винаги, каквото и да се случва...
Рози и карамфили, подарени от сърце...
за теб, за мен, от двама ни и аз и ти в едно...
** ~ **
Висок и стонен е гласа в песента ни
в омаята на този мирис, наречен любов
и бездумен шепот в топлите прегръдки
на безкрайността, обгръщащ ни с въздух,
светлина, сбъднатост, споделеност и целувки...
** ~ **
Причината е и в лудостта, че се обичаме
пълнотата и вечния извор на страстта
с която се гледаме и в същността на другия
постоянно и несломимо се оглеждаме...
** ~ **
Може би нелегално вкусваме от тези
рози и карамфили, огромни страсти и емоции,
но всеки миг истински живот намираме
и обичаме в тези цветя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
