Омесих ти хляб за душата
Улових в шепа един миг,
приютих го в мисълта,
замесих с него хляб –
хляб с миг от вечността.
Затоплях го с дъха си,
да втаса бавно, бавно –
нощвите да прелеят
с миг от нежността ми.
В жаравата го метнах,
като в пречистващ ад.
Приютих го във месал -
да досънува
съня си недопят.
Ти идваш, обич моя -
носиш само две шепи
червено вино –
от онова –
най-старото
и най-тръпчивото...
http://www.spiritofburgas.web244.com
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
