24.05.2009 г., 21:19

Омраза

889 0 3

Аз мразя те и те обичам,
не мога да те гледам, но пред теб немея,
и уж сега от теб се отричам,
а чувствам, че с мисълта за теб живея.

Ти върна вярата в мен,
и щастието, и радостта,
съвсем неволно ме превърна
в роб на твоята душа.

И аз смирено покорих се,
а казват - силна съм била.
Кажи защо пред тебе промених се,
тъй както глина в майсторска ръка?

За това не си виновен ти, аз зная,
и зная, че виновната съм аз,
защото те обичам много
и признавам го на глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вера Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...