Омраза
890
0
3
Аз мразя те и те обичам,
не мога да те гледам, но пред теб немея,
и уж сега от теб се отричам,
а чувствам, че с мисълта за теб живея.
Ти върна вярата в мен,
и щастието, и радостта,
съвсем неволно ме превърна
в роб на твоята душа.
И аз смирено покорих се,
а казват - силна съм била.
Кажи защо пред тебе промених се,
тъй както глина в майсторска ръка?
За това не си виновен ти, аз зная,
и зная, че виновната съм аз,
защото те обичам много
и признавам го на глас.
© Вера Камбурова All rights reserved.
