Омръзна ми да те желая,
за теб да мисля във нощта,
да те рисувам и накрая
далеч да бъдеш сутринта.
Сърцето ми да те очаква,
душата ми да ме боли,
омръзна ми да те желая,
целуваш друга може би.
Във светлото красиво лято
ще ме опива аромат,
ще търся любовта, която
е някъде във този град.
И ще ме радват пак цветята,
и в най-далечните мечти
ще виждам само красотата
и времето, което ни дели.
Омръзна ми да те желая,
но ако сетиш се за мен,
да знаеш, че това е края,
а мен ме чака слънчев ден!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени