Омръзна ми скучната лепкава зима
Омръзна ми скучната лепкава зима -
мрежа от врабешки дири в снега
и ми се прииска (дори го сънувах!)
боса да газя във топла река.
... Водата се плъзга по белите камъни,
приижда прозрачна и чиста... Тече,
вълшебни въздушни мехурчета прави -
пука, надува ги и ги влече...
Дантелен чеиз е заплела тревата,
легло е постлала: Ела полегни!
Във мен потъни, отпусни си главата
и дишай... Секундата в шепа хвани!
Ухае на пролет... пчелите лудуват
в ресите на цъфнала млада върба.
Потоци от слънце се стичат в краката ми,
мравешки тръпки полазват гърба...
Разплитам си възлите в тази омая...
Рай ли е? Истина? Просто шега?
Блокирам ума си, не искам да зная.
В момента живея - отпивам нега.
Това е награда – на мен се полага! –
що есени, зими провлачих след мен...
Сега релаксирам, но... дрехите стягат
и хвърлям ги - дреха по дреха – до тен.
Не искам да тръгвам. През рамо замервам
със камъче - всичко до тръпка познато.
Ще чакам - дано донесе ми реката
на лилиев лист – едно сънено лято...
Свързани произведения
Коментари
-
Какви красиви картини изникнаха в съзнанието ми! Сънено лято, поздравления!
-
Благодаря ви, приятели, че отделихте време и се отбихте тук! Бъдете!
-
Финалът ме остави без дъх:
"Не искам да тръгвам. През рамо замервам
със камъче - всичко до тръпка познато.
Ще чакам - дано донесе ми реката
на лилиев лист – едно сънено лято..."
Поздравления и силни аплодисменти! -
Красота! Не мога да не надникна при теб
-
Красиво!
-
Хубаво е!
-
С поглед към реката те поздравявам за хубавият стих!
-
Хареса ми! И аз предпочитам лятото. Поздравления за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
