Омъжена за самотата
Омъжена за самотата
Не ден, а нощ ще бъде,
но нощ без капка светлина.
Във черна рокля се омъжвам,
а съпругът ми се казва САМОТА.
Това ще бъде нощ незабравима,
а кумовете се наричат СКРЪБ и ПЛАЧ.
Ще е студено като посред зима,
ще ни венчае чакащия здрач.
И вместо пръстен, на ръката ти лъжа ще сложа,
а ти на моята измама зла.
Дали обичаш ме, не се тревожа
и казвам ти фалшиво ДА.
Отпивам от шампанското пенливо,
а то е сладко като чаша мед.
Отвсякъде започват да крещят ГОРЧИВО
и на целувката фалшива идва ред.
Букета си от сълзи хвърлям,
попада в алчните ръце на завистта,
а тя поглежда ме и нагло ми подхвърля -
“Забрави за любовта, вече си омъжена жена!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
