deepimpact (Мария)
10 10
Sep 22, 2010, 7:52 PM  

Омъжена за самотата 

  Poetry » Love
1024 1 8

Омъжена за самотата

Не ден, а нощ ще бъде,

но нощ без капка светлина.

Във черна рокля се омъжвам,

а съпругът ми се казва САМОТА.


Това ще бъде нощ незабравима,

а кумовете се наричат СКРЪБ и ПЛАЧ.

Ще е студено като посред зима,

ще ни венчае чакащия здрач.


И вместо пръстен, на ръката ти лъжа ще сложа,

а ти на моята измама зла.

Дали обичаш ме, не се тревожа

и казвам ти фалшиво ДА.


Отпивам от шампанското пенливо,

а то е сладко като чаша мед.

Отвсякъде започват да крещят ГОРЧИВО

и на целувката фалшива идва ред.


Букета си от сълзи хвърлям,

попада в алчните ръце на завистта,

а тя поглежда ме и нагло ми подхвърля -

“Забрави за любовта, вече си омъжена жена!”



© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??