Онази, другата
Откривам се в усмивката на слънцето,
с звездите нощем си говоря,
на ум със другата във мене споря
и все по-трудно се намирам цяла .
Една частица в мен крещи,
че може планини да прекоси,
а друга шепне ми едва...
че може би е време да поспра.
На изгрева лъчите щом ме галят,
с очите пламъци разпалвам,
а залезът със пурпурно вълшебство
ме връща в щурото ми детство.
И уж съм зряла и голяма,
а плача след поредната измама.
От болката човек мъдреел.
А другата във мен се смее.
Самотни си остават мъдреците.
В живота само с мъдрост си обречен.
Наивна съм, понякога и пряма.
Откривам, че тогава друга няма.
Не ми говори тя.
Не ще да спорим.
Когато види в мене сила -
другата си тръгва от безсилие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
