Откривам се в усмивката на слънцето,
с звездите нощем си говоря,
на ум със другата във мене споря
и все по-трудно се намирам цяла .
Една частица в мен крещи,
че може планини да прекоси,
а друга шепне ми едва...
че може би е време да поспра.
На изгрева лъчите щом ме галят,
с очите пламъци разпалвам,
а залезът със пурпурно вълшебство
ме връща в щурото ми детство. ...