raccing (Радка Иванова)
153 453
20.02.2008 г., 11:00 ч.

Онази, другата  

  Поезия » Друга
852 0 5

Откривам се в усмивката на слънцето,

с звездите нощем си говоря,

на ум със другата във мене споря

и все по-трудно се намирам цяла .

Една частица в мен крещи,

че може планини да прекоси,

а друга шепне ми едва...

че може би е време да поспра.

На изгрева лъчите щом ме галят,

с очите пламъци разпалвам,

а залезът със пурпурно вълшебство

ме връща в щурото ми детство.

И уж съм зряла и голяма,

а плача след поредната измама.

От болката човек мъдреел.

А другата във мен се смее.

Самотни си остават мъдреците.

В живота само с мъдрост си обречен.

Наивна съм, понякога и пряма.

Откривам, че тогава друга няма.

Не ми говори тя.

Не ще да спорим.

Когато види в мене сила -

другата си тръгва от безсилие.

© Радка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??