Онази любов
Не мога да бъда онази жена,
която по тъмно те чака на прага,
смирено усмихната, с цвете в ръка.
Не, тази съдба не на мене приляга.
Аз искам да бъда и огън, и зов,
и ласка, и стон, и искра от жарава.
Аз искам да бъда онази любов,
която дори и след края остава...
© Яна Всички права запазени
Елмира
Благодаря