Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
10.01.2024 г., 15:12 ч.  

Oнази любов 

  Поезия » Философска
282 6 9

По долищата зли, криви, трънести драки виреят,
накъдето да тръгна внезапно попадам все там
и парченцата стих пак закачва по тях суховеят
и парченца душа... друго нямам какво да му дам.

 

И излишен, проскубан, самотен, денят ми опърпан
се препъва след думите пръснати – сбира ги в стих.
След безсъници страшни е болката вързана в кърпа,
нощна птица е сянката, вятър и вързан, и тих.

 

И вървят, и вървят, над главите им Месецът сърп е,
всеки лъч – тънка нишка, а всяка звездица – игла, 
и стихът им с магия и обич, и болка закърпен,
е онази любов... с уморени и прашни крила...

 

https://youtu.be/G1suCNf_V_w?si=OaN2CGhuRyh1OMOm

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Слънчево зайче!
  • Прекрасно!
  • В момента имам сили само да ви прегърна! Силно! След 3 денонощия с по 2 часа сън... Совешка ми работа...
  • Магия и вълшебство си, Наде!
    Не забравяй това и това е най-важно от По и Най...
    Чета те винаги с удоволствие!
  • Написах един коментар, но реших, че няма смисъл...
    А стихчето ти е хубаво, както всичко, което пишеш! С любов и болка стигаш до сърцата ни!
    Наде 💖
  • Болка има в редовете, Наде, но и много, много любов. От онази, която не всеки има, но при теб е в изобилие! Прекрасен стих!...
  • А песента е под писанието, Красе. Благодаря ти!
  • Благодаря, Нинче! Нямам нищо против да продължаваш да се излагаш, Валя.
  • Много, много ми хареса!
Предложения
: ??:??