Онази нощ
Попитай ме дали съм те забравила,
попитай ме дали си спомням всичко,
дали съм преживяла с теб раздялата
и за ОНАЗИ НОЩ попитай.
Попитай ме за стаята, в която
целуваше прехласнато гърдите ми,
целуваше очите и косата,
не дишахме, от щастие политахме.
И нямаше значение бельото,
и марката луксозна на парфюма,
красиви бяхме с тебе в голотата,
ОНАЗИ НОЩ, по пълнолуние.
И вече нищо нямаше значение –
кога се срещнахме и колко сме различни,
такава нощ, лишена от смирение,
се пълни със греховност и обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
