Danita (Даниела Атанасова)
99 95
9.06.2017 г., 22:05 ч.

Онази нощ 

  Поезия » Любовна
1487 2 8

Попитай ме дали съм те забравила,

попитай ме дали си спомням всичко,

дали съм преживяла с теб раздялата

и за ОНАЗИ НОЩ попитай.

Попитай ме за стаята, в която

целуваше прехласнато гърдите ми,

целуваше очите и косата,

не дишахме, от щастие политахме.

И нямаше значение бельото,

и марката луксозна на парфюма,

красиви бяхме с тебе в голотата,

ОНАЗИ НОЩ, по пълнолуние.

И вече нищо нямаше значение –

кога се срещнахме и колко сме различни,

такава нощ, лишена от смирение,

се пълни със греховност и обичане.

 

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • Благодаря, Жанет! Моята поезия е моето сърце!
  • Браво!
    Много, много ми хареса!
  • !!! Страхотно!
  • Благодаря за хубавите отзиви!
  • Жалко, че такива нощи винаги са малко Поздравления, много ми хареса!
  • Да, силните неща се раждат, когато сме непокорни. Когато се освободим от задръжките, тогава се разголваме докрай, най-истински сме и се отдаваме напълно. Но...това става само с някой и ...само понякога. В такава нощ, когато се обичаме....
    .
  • Не! Пълни се със сътворение! След такава нощ обикновенно се ражда нещо! Живот, стих, любов....
Предложения
: ??:??