Онази нощ
Попитай ме дали съм те забравила,
попитай ме дали си спомням всичко,
дали съм преживяла с теб раздялата
и за ОНАЗИ НОЩ попитай.
Попитай ме за стаята, в която
целуваше прехласнато гърдите ми,
целуваше очите и косата,
не дишахме, от щастие политахме.
И нямаше значение бельото,
и марката луксозна на парфюма,
красиви бяхме с тебе в голотата,
ОНАЗИ НОЩ, по пълнолуние.
И вече нищо нямаше значение –
кога се срещнахме и колко сме различни,
такава нощ, лишена от смирение,
се пълни със греховност и обичане.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados
