Онази обич, дето ни боли
Онази обич, дето ни боли
Една жена, от сънища гореща,
ще идва в тиха нощ и труден ден,
дължиш ù обич или още нещо,
което можеш да дариш на мен.
Коя е, че от нея не заспиваш?
Прилича ли на мене ми кажи?
Каква е тази нейната магия,
че толкова живота ми вгорчи?
Вземи албума, времето не иска
да го забравиш, времето е в нас,
то с болка и със обич ни притиска,
тиктака да последния ни час.
Завиждам ù, разбираш ли, завиждам
за любовта, с която те държи:
безумна, нелогична и неискана,
онази обич, дето ни боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
