След онази вечер, освен болка,
друго не изпитвам. Видях те с нея
и всичко за един миг се промени.
Радостта се превърна в сълзи,
а болката всичко в мен уби.
Бях готова тогава да ти кажа „Обичам те",
но тя се появи. Прегърна те и
те целуна, а аз гледах отстрани.
Болеше, да, и то много, че дори тръгнаха сълзи.

Ти тръгна с нея, аз останах сама.
А бях до теб толкова близо, преди да дойде тя.
Сърцето ми биеше лудо,
а после изведнъж спря. Не усещах,
не виждах, не чувах - аз просто потънах в тъга.
Валеше в очите, валеше и не искаше
да спре. Аз бях като мъртва в тълпата,
останала без душа и с разбито сърце.

Не знаех, не знаех за нея и толкова
ме заболя. Тази ваша целувка изгори
 моята душа. Не мога да забравя тази вечер,
която всичко ми отне. Не мога да забравя
как те исках, а тя беше в твойте ръце.
От мисълта за теб и нея не мога дори да заспя.
А бях щастлива... толкова щастлива,
преди да дойде тя.