Онемял грамофон
„... и в гърлото ръжда се наслоява.“
„... и думите с дъха споява...“
Развали се грамофонът на гласа ми
и плочата спря да се върти.
Музиката бавничко замлъкна
и тишина стаята ми огласи.
Изпълвам с въздух дробовете,
сърцето спира да тупти
и потъвам сякаш във небето,
а то изтича между две реки.
И сякаш всичко ми е наобратно,
от облаците ми вали море.
Обръщам земята и търся,
а къде е гласът ми? Къде?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
