Онемял грамофон

„... и в гърлото ръжда се наслоява.“

„... и думите с дъха споява...“

Развали се грамофонът на гласа ми

и плочата спря да се върти.

Музиката бавничко замлъкна

и тишина стаята ми огласи.

Изпълвам с въздух дробовете,

сърцето спира да тупти

и потъвам сякаш във небето,

а то изтича между две реки.

И сякаш всичко ми е наобратно,

от облаците ми вали море.

Обръщам земята и търся,

а къде е гласът ми? Къде?