Онези десет минути
Не ми е трудно с лошите, не ми е и с добрите...
опитах се да бъда по средата... и сгреших,
и гледах всички с вдигната глава, и право във очите,
но никой не разбра какво сама си причиних.
Така неволно там, докато смеех се фалшива,
принудена да крия страховете си,
принудена да бъда полусляпа, полужива,
за да запазя на семейството разцвета си...
Принудена да спазвам чужди, писани закони,
принудена за всичко да мълча и да отричам,
и там, измежду грешките обмислени и волни,
аз точно там започнах да обичам...
Обичам тези десет до болка чакани минути
да бъда себе си, да бъда слаба и различна
и да не давам обяснения, и да съм безпределно луда,
онези десет шибани минути ги обичам.
И нищо повече...
Не ми е трудно с лошите, не ми е и с добрите,
скрих белезите си по тялото, останаха ми два в душата,
в момента заличавам си от грешките следите,
но имам да си плащам още много за делата.
Изгубих ги... онези десет шибани минути и липсват,
научих се да ги събирам от пясъка и ветровете
и всичко, през което съм преминала веднъж ми писва,
и хората ме уморяват, просто е да разберете...
Пред никого не бях самата аз, не се разкрих такава
и ролите докрай играя и вярвам си, и заблуждавам лесно,
не съм родена да съм слаба, не се подхлъзвам, не мечтая,
не ставам за любов и вярност, но ставам за приятел – честно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
Toва Валенце ми е най-исктинското...но никой не го разбира!!!