27.01.2013 г., 18:06  

Онези малко странните хора

968 0 1

Знаеш ли, онези малко странните хора,

които на себе си най-много приличат,

онези, които не търсят опора, дори

нужна за тях да е, те я отричат.

 

Винаги гледат сами да се справят

със своите мигове, трудни и тежки,

с проблемите свои друг не товарят,

дори се наказват за собствени грешки.

 

Често самотни в нощите плачат

и своята слабост под завивките крият,

но дойде ли утрото смело ще крачат,

с усмивка успели сълзите да скрият.

 

И сигурни в себе си, че изглеждат щастливо,

вирнали високо нагоре главата,

забравят за малкото, доловили унилост

зад широката, но фалшива усмивка на устата.

 

Малко са тези, които успяват да видят,

че някой щастлив е по принуда,

но хората, които добре се познават

поглеждат в очите, там няма заблуда.

 

Знаеш ли, онези малко странните хора,

които в себе си всичко тъжно задържат,

с поглед молят те за опора, но заблудени били,

че с усмивка и очите ще могат да вържат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...