Jan 27, 2013, 6:06 PM  

Онези малко странните хора

  Poetry » Other
970 0 1

Знаеш ли, онези малко странните хора,

които на себе си най-много приличат,

онези, които не търсят опора, дори

нужна за тях да е, те я отричат.

 

Винаги гледат сами да се справят

със своите мигове, трудни и тежки,

с проблемите свои друг не товарят,

дори се наказват за собствени грешки.

 

Често самотни в нощите плачат

и своята слабост под завивките крият,

но дойде ли утрото смело ще крачат,

с усмивка успели сълзите да скрият.

 

И сигурни в себе си, че изглеждат щастливо,

вирнали високо нагоре главата,

забравят за малкото, доловили унилост

зад широката, но фалшива усмивка на устата.

 

Малко са тези, които успяват да видят,

че някой щастлив е по принуда,

но хората, които добре се познават

поглеждат в очите, там няма заблуда.

 

Знаеш ли, онези малко странните хора,

които в себе си всичко тъжно задържат,

с поглед молят те за опора, но заблудени били,

че с усмивка и очите ще могат да вържат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...