6.07.2018 г., 10:39

Онлайн по време на апокалипсис

3.6K 30 34

Ще стане някой ден апокалипсис

и космосът на късо ще даде –

ще се превърне в точки и елипси

прочутият кафез на Фарадей;

 

ще се разклатят силите небесни,

вселената ще бълва водород,

небето ще се сгърчи като вестник,

залят по невнимание с компот;

 

ще се търкулне на калъч Земята,

завихрена в космически въртоп,

и като в блендер ще се запремятат

континуум, дискурс и хронотоп...

 

А хората пред своите компютри

ще лайкват, шерват, тагват до откат,

ще постват статуси „Последна сутрин”

и „Аз посрещам края на света”;

 

и селфита на фона на комети –

с екстеншъни, брокат и минижуп;

и  клипчета от Космоса, заснети

с висока резолюция в Ютуб;

 

ще търсят в Амазон противогази

и спрей за радиация в Ибей;

във Фейсбук ще споделят кухи фрази,

забили нос в любимия дисплей;

 

ще скролват, ще рефрешват, ще човъркат,

ще търсят в Гугъл „фейк” и „страшен съд”,

докато вън метеорити хвъркат

и с грохот свършват мрачния си път,

 

докато слънцето смирено гасне

и лунен прах навсякъде вали,

и плъзват като жълти водорасли

отровни неутринови мъгли...

 

Какво от туй, че нашата планета

тресе се, чезне, губи кислород?

Щом още не са спрели интернета,

ще имаме и воля за живот!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...