Онлайн по време на апокалипсис
Ще стане някой ден апокалипсис
и космосът на късо ще даде –
ще се превърне в точки и елипси
прочутият кафез на Фарадей;
ще се разклатят силите небесни,
вселената ще бълва водород,
небето ще се сгърчи като вестник,
залят по невнимание с компот;
ще се търкулне на калъч Земята,
завихрена в космически въртоп,
и като в блендер ще се запремятат
континуум, дискурс и хронотоп...
А хората пред своите компютри
ще лайкват, шерват, тагват до откат,
ще постват статуси „Последна сутрин”
и „Аз посрещам края на света”;
и селфита на фона на комети –
с екстеншъни, брокат и минижуп;
и клипчета от Космоса, заснети
с висока резолюция в Ютуб;
ще търсят в Амазон противогази
и спрей за радиация в Ибей;
във Фейсбук ще споделят кухи фрази,
забили нос в любимия дисплей;
ще скролват, ще рефрешват, ще човъркат,
ще търсят в Гугъл „фейк” и „страшен съд”,
докато вън метеорити хвъркат
и с грохот свършват мрачния си път,
докато слънцето смирено гасне
и лунен прах навсякъде вали,
и плъзват като жълти водорасли
отровни неутринови мъгли...
Какво от туй, че нашата планета
тресе се, чезне, губи кислород?
Щом още не са спрели интернета,
ще имаме и воля за живот!
© Емрих All rights reserved.
особено втората бонус сцена