31.08.2007 г., 22:50

Онова мое лято

Поезия

654 0 2

Като ледче във юлските дни
се стопи любовта ни гореща.
Тя отиде си заедно с лятото...
Колко кратка бе тяхната среща!

Там навътре, дълбоко в морето
то изчезна, замина далече.
И загърби брега бял, където
скучно, пусто и тъжно е вече...

Самотна в студената стая
се взирам сега във вълните.
Не ще се повтори, аз зная,
но как да убия мечтите?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Love (Ванина)

Недей убива мечтите си мила!
Недей!!!

2007-09-01T17:53:01+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

И аз се питам същото.
И моето лято няма да се върне никога вече!
Но не убивай мечтите си,колкото
и нереални да са те!!!

2007-08-31T23:43:47+03:00

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0