31 авг. 2007 г., 22:50

Онова мое лято

652 0 2
Като ледче във юлските дни
се стопи любовта ни гореща.
Тя отиде си заедно с лятото...
Колко кратка бе тяхната среща!

Там навътре, дълбоко в морето
то изчезна, замина далече.
И загърби брега бял, където
скучно, пусто и тъжно е вече...

Самотна в студената стая
се взирам сега във вълните.
Не ще се повтори, аз зная,
но как да убия мечтите?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Дианова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Недей убива мечтите си мила!
    Недей!!!
  • И аз се питам същото.
    И моето лято няма да се върне никога вече!
    Но не убивай мечтите си,колкото
    и нереални да са те!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...