Aug 31, 2007, 10:50 PM

Онова мое лято

  Poetry
653 0 2
Като ледче във юлските дни
се стопи любовта ни гореща.
Тя отиде си заедно с лятото...
Колко кратка бе тяхната среща!

Там навътре, дълбоко в морето
то изчезна, замина далече.
И загърби брега бял, където
скучно, пусто и тъжно е вече...

Самотна в студената стая
се взирам сега във вълните.
Не ще се повтори, аз зная,
но как да убия мечтите?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Дианова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Недей убива мечтите си мила!
    Недей!!!
  • И аз се питам същото.
    И моето лято няма да се върне никога вече!
    Но не убивай мечтите си,колкото
    и нереални да са те!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...