31.01.2008 г., 22:09

Онова място

911 0 0

Онова място

 

Ще отплавам...

натам, до онова магическо място,

някога където бяхме щастливи.

И точно там ще положа останките

от съкрушеното си сърце и

ще се моля поне за миг

да си спомниш моето лице.

 

Ще отплавам...

до свещената за мен земя,

някога където потушавахме страстта си.

Там, където ти ме люби до несвяст

и сломи ме с твойта власт.

 

Ще отплавам...

и ще те обичам там,

но сама... в твоите крака

винаги ще коленича и

в любовта ни ще се вричам,

но не искам да знаеш,

че още ще те обичам!

Просто ще отплавам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...