31 янв. 2008 г., 22:09

Онова място

913 0 0

Онова място

 

Ще отплавам...

натам, до онова магическо място,

някога където бяхме щастливи.

И точно там ще положа останките

от съкрушеното си сърце и

ще се моля поне за миг

да си спомниш моето лице.

 

Ще отплавам...

до свещената за мен земя,

някога където потушавахме страстта си.

Там, където ти ме люби до несвяст

и сломи ме с твойта власт.

 

Ще отплавам...

и ще те обичам там,

но сама... в твоите крака

винаги ще коленича и

в любовта ни ще се вричам,

но не искам да знаеш,

че още ще те обичам!

Просто ще отплавам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...