Jan 31, 2008, 10:09 PM

Онова място

  Poetry » Love
917 0 0

Онова място

 

Ще отплавам...

натам, до онова магическо място,

някога където бяхме щастливи.

И точно там ще положа останките

от съкрушеното си сърце и

ще се моля поне за миг

да си спомниш моето лице.

 

Ще отплавам...

до свещената за мен земя,

някога където потушавахме страстта си.

Там, където ти ме люби до несвяст

и сломи ме с твойта власт.

 

Ще отплавам...

и ще те обичам там,

но сама... в твоите крака

винаги ще коленича и

в любовта ни ще се вричам,

но не искам да знаеш,

че още ще те обичам!

Просто ще отплавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...