12.01.2014 г., 18:54

Оня мъж

638 0 2

Ще танцува под клепките дъжд

и усмивка до моето рамо

ще се спре, видя ли оня мъж, 

дето нощем насън идва само.

 

Той ръката ми мило държи

и безмълвно най-важното казва.

Не изрича прекрасни лъжи,

не ме съди, упреква, наказва.

 

Не ми сваля луната дори.

Нищо всъщност не ми обещава.

Но не дойде ли, лудо гори

всичко в мен. И внезапно остава                                                                                                                                                                                                                                                               

тъжно моето птиче сърце.

До  безкрай го измисля, рисува...

Самотата си топли с ръце

и не знае защо съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...