Ще танцува под клепките дъжд
и усмивка до моето рамо
ще се спре, видя ли оня мъж,
дето нощем насън идва само.
Той ръката ми мило държи
и безмълвно най-важното казва.
Не изрича прекрасни лъжи,
не ме съди, упреква, наказва.
Не ми сваля луната дори.
Нищо всъщност не ми обещава.
Но не дойде ли, лудо гори
всичко в мен. И внезапно остава
тъжно моето птиче сърце.
До безкрай го измисля, рисува...
Самотата си топли с ръце
и не знае защо съществува.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
