Ще танцува под клепките дъжд
и усмивка до моето рамо
ще се спре, видя ли оня мъж,
дето нощем насън идва само.
Той ръката ми мило държи
и безмълвно най-важното казва.
Не изрича прекрасни лъжи,
не ме съди, упреква, наказва.
Не ми сваля луната дори.
Нищо всъщност не ми обещава.
Но не дойде ли, лудо гори
всичко в мен. И внезапно остава ...