mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39799
12.06.2011 г., 20:29 ч.

... онзи бряг на звездите... 

  Поезия » Друга
1403 0 50

                          

 

 

 

                 пътеката 
                 с мълчание обрасла 
                 пътя скъсява 
                 отсам живота… оттатък смъртта 
                 ничия средата 

                 изгубени
                 завинаги дните…
                 върху листа сълза 
                 незнайно бъдеще орисано 
                 без връщане назад 

                 хоризонтът
                 в края сребрее…
                 онзи бряг на звездите
                 усещане за болка и тленност
                 беше ли или не…

 

 

 

               http://www.youtube.com/watch?v=avbKq2H9mQ0&feature=related

 

 

                      МУЗИКА > Henry Mancini with London Symphony Orchestra

 

 

                                                   художник - Jurgen Gorg

 

 

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Онзи бряг на звездите ...
    Поздрави!Празнично настроение и светло вдъхновение, Маги!
  • И тъгата ти е бяла...
  • благодаря ви,
    с обич за всички..
  • хоризонтът
    в края сребрее…
    онзи бряг на звездите
    усещане за болка и тленност
    беше ли или не…
    наистина това е Пътят ни, важното е да го вървим достойно...
    прегръщам те,Маги
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • с обич, за всички..
  • Никой не може да предскаже бъдещето, но това не пречи да го посрещнем с широко отворени обятия. Добро или зло, то винаги ни учи на нещо...
  • Така е Маги, животът ни вече отминава,тази тъга ми е много позната,а стихът както винаги е изпълнен с много красота и обич.
  • "изгубени
    завинаги дните…
    върху листа сълза
    незнайно бъдеще орисано
    без връщане назад "

    Една сълза в окото на щурче
    и песен във цигулката му нощна.
    Пътечката не казва накъде
    ще продължи щом стигне хоризонта
    Кое от нас ще продължи отвъд
    какво от нас ще се превърне в спомен.
    Прекраснице, сълзите ти блестят
    и думите ти тишината ронят...

  • Все бяга напред хоризонта
    и виждам бряг пред нас.
    Като миг отминава живота ни
    и няма връщане назад.
    И какво от туй, щом с мен си
    и ти си моят свят.
    ----------------------
    Хубав стих, с нежност и тъга!
    Поздрави, Маги!
  • Толкова красиво търсиш смисъла...
  • Харесах мълчаливата ти пътека,водеща към незнайно бъдеще!
    Поздрав,Маги!
  • благодаря ви, приятели..
    сърдечно..
  • сребрее, Маги....
    това е Пътят ни, дано да го вървим достойно...
    прегръщам те!!!
  • Много замислящ стих! Браво!
  • благодаря ви...
    сърдечно..
  • Затова да се радваме на всеки ден и на малките неща, да сме в хармония със себе си, да не искаме твърде много от живота! Поздрави, Маги!
  • "отсам живота… оттатък смъртта.."
    Стих-отронена въздишка....
  • Ей тази страничка е един топъл бряг, до който се гушим всички!Мила Маги!пак съм тук,радвам се да те видя на линия!!!
  • Много нежно и много красиво поетично бисерче,
    сътворено много талантливо, от много талантлива Поетеса!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • благодаря ви...
    с обич за всички..
  • Много хубав стих, но не искам да си тъжна, Маги.
    Поздрави и за хубавата музика, която винаги подбираш.
    Пожелавам ти приятна вечер!
  • така ме отвяваш... другаде...
  • Прекрасно е Маги!
  • Стихотворенията винаги са в унисон с музиката и картините.
    Благодаря ти за тези композиции!
    Поздрави!
  • с обич, за вас...
    трогнахте ме..
  • отсам живота… оттатък смъртта
    ничия средата

    !!!
  • !!! Поздрав! Много ми хареса!!!
  • Тъга отронена търкулва
    във дните слепи хоризонти,
    сребриста вечност грях забулва,
    простен за следващи животи...

    Чудесна си, Маги!
    Светъл поздрав!!!
  • болезнено и дълбоко,поздравявам те
  • И да е бил, и да не е - красиво е!
    Поздрав, Мар!
  • Много красота и тъга, вплетени в едно!
  • Тази вечер се чувствам, като молив след острене, който все се чупи...
    Щом има смърт връщане няма...
  • Харесах много!!!
  • Едно букетче удивителни,поднесено с много обич !!!!!
  • И аз се питам, Маги кое е било и кое-не... и вървя по пътеката, обрасла с мълчание... Благодаря ти за стиха и с обич те прегръщам...
  • Сякаш в друга реалност! Тъжно и много красиво!
  • "Ничия средата"... Не смятам, че е ничия. Там са всички живи, преждевременно обрекли се на духовна смърт,оковани във физическа летаргия,гушнали уютната инерция на битието, а тя е по-лоша и от истинската смърт.
    Връщането назад е само във филмите и ... спомените.
    Панта рей.
  • Да бъдеш или да не бъдеш?
    Поздрави!
  • благодаря ви,
    приятели...най-сърдечно..
  • Поздрав за стиха и чудесното съчетание от изкуства, което умееш така добре!
  • Изящно съчетание - три в едно!Прекрасно!Поздрав!
  • Красиво и нежно!
  • "отсам живота… оттатък смъртта
    ничия средата"

    !!!
  • Звучи тъжно, но хубаво!Поздрав!
  • Хоризонтът – като бряг на звездите, е голямо поетическо откритие, Маги.
    Поздравления за безкрайната ти нежност, която прави и тъгата красива!
  • пътеката за твоята любов тъгува
    моли за отсрочка -
    само в мислите и песента се връща...
  • Много тъга и обреченост си сбрала в една сълза, Маги! Но пък пишеш така неустоимо красиво... Сърдечен поздрав!
  • красива тъга
    много красиво!
  • !
    хоризонтът
    в края сребрее…
    онзи бряг на звездите
    усещане за болка и тленност
    беше ли или не…
Предложения
: ??:??