12.06.2011 г., 20:29

... онзи бряг на звездите...

1.7K 0 50

                          

 

 

 

                 пътеката 
                 с мълчание обрасла 
                 пътя скъсява 
                 отсам живота… оттатък смъртта 
                 ничия средата 

                 изгубени
                 завинаги дните…
                 върху листа сълза 
                 незнайно бъдеще орисано 
                 без връщане назад 

                 хоризонтът
                 в края сребрее…
                 онзи бряг на звездите
                 усещане за болка и тленност
                 беше ли или не…

 

 

 

               http://www.youtube.com/watch?v=avbKq2H9mQ0&feature=related

 

 

                      МУЗИКА > Henry Mancini with London Symphony Orchestra

 

 

                                                   художник - Jurgen Gorg

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Онзи бряг на звездите ...
    Поздрави!Празнично настроение и светло вдъхновение, Маги!
  • И тъгата ти е бяла...
  • благодаря ви,
    с обич за всички..
  • хоризонтът
    в края сребрее…
    онзи бряг на звездите
    усещане за болка и тленност
    беше ли или не…
    наистина това е Пътят ни, важното е да го вървим достойно...
    прегръщам те,Маги
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...