12 jun 2011, 20:29

... онзи бряг на звездите...

  Poesía » Otra
1.7K 0 50

                          

 

 

 

                 пътеката 
                 с мълчание обрасла 
                 пътя скъсява 
                 отсам живота… оттатък смъртта 
                 ничия средата 

                 изгубени
                 завинаги дните…
                 върху листа сълза 
                 незнайно бъдеще орисано 
                 без връщане назад 

                 хоризонтът
                 в края сребрее…
                 онзи бряг на звездите
                 усещане за болка и тленност
                 беше ли или не…

 

 

 

               http://www.youtube.com/watch?v=avbKq2H9mQ0&feature=related

 

 

                      МУЗИКА > Henry Mancini with London Symphony Orchestra

 

 

                                                   художник - Jurgen Gorg

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Онзи бряг на звездите ...
    Поздрави!Празнично настроение и светло вдъхновение, Маги!
  • И тъгата ти е бяла...
  • благодаря ви,
    с обич за всички..
  • хоризонтът
    в края сребрее…
    онзи бряг на звездите
    усещане за болка и тленност
    беше ли или не…
    наистина това е Пътят ни, важното е да го вървим достойно...
    прегръщам те,Маги
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...