Онзи мъж
Онзи мъж с красивите очи,
който бе наслада и тревожност,
който ми се сбъдна (Е, почти.
Колкото се сбъдва невъзможност.)
Онзи мъж- предвестник на сълзи,
който бе пожар, потоп и чума,
изпепели, и ме удави, зарази,
и си тръгна, без да каже дума.
Онзи мъж- с изящните лъжи,
който бе реална нереалност,
взе сърцето ми и го разби-
елегантно, със дозирана бруталност.
Онзи мъж... след него... тишина-
оглушителна, смразяваща и в нея-
апатия, безцветност, празнота...
Все още дишам, ала не живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
Усмихнахте ме. Благодаря.