manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
Jul 31, 2016, 8:46 AM

Онзи мъж 

  Poetry » Love
419 3 7

Онзи мъж с красивите очи,
който бе наслада и тревожност,
който ми се сбъдна (Е, почти.
Колкото се сбъдва невъзможност.)

 

Онзи мъж- предвестник на сълзи,
който бе пожар, потоп и чума,
изпепели, и ме удави, зарази,
и си тръгна, без да каже дума.

 

Онзи мъж- с изящните лъжи,
който бе реална нереалност,
взе сърцето ми и го разби-
елегантно, със дозирана бруталност.

 

Онзи мъж... след него... тишина-
оглушителна, смразяваща и в нея-
апатия, безцветност, празнота...
Все още дишам, ала не живея.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силно!
  • "Онзи мъж... след него... тишина-
    оглушителна, смразяваща и в нея-
    апатия, безцветност, празнота...
    Все още дишам, ала не живея."
    !!!
  • Много силно, хубаво, истинско....май дълбоко изстрадано?!
  • Отплува ли корабът пълен с мечти?
    Огледай се - не си сма на кея.
    И нека нещо в тебе да крещи...
    Огромно е морето!
    С друг кораб зная, То ще те дари.
    И за това си струва да живееш.
  • Усмихнахте ме. Благодаря.
  • Харесах.
  • Онзи мъж го зарежи
    прегръщай лятото,пиши!
Random works
: ??:??