Онзи облак
Тя не носи на идване
тънка дума за сбогом.
Всеки поглед е сбъдване,
всеки допир е огън.
Той не вярва на изгрева
насред пухена утрин.
Гладни пръсти заравя
на тъгата си в скута.
Знае толкова, колкото
в сенчест миг да открие
как да върже под облак
късче нейна магия,
та когато е тъмно
и когато е страшно,
да се втурне по стръмното
по следите й прашни.
Тя забравя на тръгване
обещаното утре,
като нощно сияние
тишината му буди.
С гладни устни събира
от очите му шепоти.
Утаена, замира
на страстта му във шепите.
И защото не пита
как да стигне до залеза,
онзи облак ще литне
любовта да опази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
