hristam (Христина Мачикян)
531 928
10.05.2020 г., 10:03 ч.

Онзи облак 

  Поезия » Любовна
1177 4 12

Тя не носи на идване

тънка дума за сбогом.

Всеки поглед е сбъдване,

всеки допир е огън.

Той не вярва на изгрева

насред пухена утрин.

Гладни пръсти заравя

на тъгата си в скута.

Знае толкова, колкото

в сенчест миг да открие

как да върже под облак

късче нейна магия,

та когато е тъмно

и когато е страшно,

да се втурне по стръмното

по следите й прашни.

Тя забравя на тръгване

обещаното утре,

като нощно сияние

тишината му буди.

С гладни устни събира

от очите му шепоти.

Утаена, замира

на страстта му във шепите.

И защото не пита

как да стигне до залеза,

онзи облак ще литне

любовта да опази.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еха, радост са думите ви! Благодаря за споделените мисли, благодаря за уловената емоция!
  • Браво. Едно много добро стихотворение.
  • Христина... 🌹
  • Една симбиоза между женското и мъжкото начало ражда красиви образи в любовта. Чувствена наслада с магичен привкус живее във всеки стих.
    Хубаво е!
    Поздравления, Христина!
  • Дълбоко отвътре, Дочка, приятно ми е, че е уловено! Благодаря!
  • Толкова много чувства във всяка една думичка.... Прекрасно е!
  • Благодаря за прочита и съпреживяното! И за мен е магия!
  • " Знае толкова, колкото
    в сенчест миг да открие
    как да върже под облак
    късче нейна магия,
    та когато е тъмно
    и когато е страшно,
    да се втурне по стръмното
    по следите и прашни."!!!!!!!!!
    Божествено красиво! ❤️ Достави ми истинска наслада, Хриси!
    Благодаря ти за Поезията! ❤️🍀❤️
  • Разкош!
  • Тя, той, тя...
    Обожавам това редуване!
    Понякога е надбягване, понякога сливане.... 🌹
  • Приятно!
  • Прекрасно е! Като песен! Поздравления!
Предложения
: ??:??