джуди (Гинка Любенова Косева)
307 1561
6.10.2010 г., 12:00 ч.

Онзи зов 

  Поезия » Друга
554 0 4

Моя луда  младежка Любов,

съхранена дълбоко в мене,

осени ме пак с щурия зов,

когато морето ми бе до колене.

 

Подари ми онези криле

на орел, извисен в небесата,

за да се радвам от там на света

в страстен полет отвъд самотата.

 

От висините любов да разпръсквам

до всяка угнетена  душа,

и все едно, че с магическа пръчка

като порой да я залей обичта.

 

И да измие гнетта и омразата

от уморените бледи  лица,

като лек за синдром на заразата,

на ранената и болна  душа.

 

Моя нежна уморена Любов,

върни ми пак същото време

и онзи верен и шеметен зов,

когато морето ми бе до колене!

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??