Онзи зов
Моя луда младежка Любов,
съхранена дълбоко в мене,
осени ме пак с щурия зов,
когато морето ми бе до колене.
Подари ми онези криле
на орел, извисен в небесата,
за да се радвам от там на света
в страстен полет отвъд самотата.
От висините любов да разпръсквам
до всяка угнетена душа,
и все едно, че с магическа пръчка
като порой да я залей обичта.
И да измие гнетта и омразата
от уморените бледи лица,
като лек за синдром на заразата,
на ранената и болна душа.
Моя нежна уморена Любов,
върни ми пак същото време
и онзи верен и шеметен зов,
когато морето ми бе до колене!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
