Опасно е!
Опасно е да се рови
сред изоставени мечти,
някоя може да прелети,
в сърцето твое да се загнезди
и със силите ти да се съживи
Дори да е безкрайно хубава мечта -
за щастие,
за свобода
и светлина
тя неизбежно ще ти донесе тъга,
защото са я наранили и изоставили,
защото се правят, че са я забравили
Опасно е да се търси
ядрото на сълзите
на болката да се отвръща с въпросите,
пронизващи маската ѝ като куршуми,
въпросите – парещи думи
и най-вече въпросът защо?
е гаранция за нещо ново и добро,
но то води и призрачна сянка –
да кажем си отговорил
и какво?
Безсилен си; твоето око
напразно иска да разсее мрака
Опасно е – мракът се сгъстява
щом видиш колко си безсилен,
протяга черни лапи
и те задушава,
и сякаш даже влива се във теб
Опасно е – страшно натежава
жестокия товар
и те приковава,
а как ти се иска да полетиш,
но си оставаш обезкрилен
иска ти се нещичко да промениш,
но (само)убийствено е
колко слаб
е всеки
сам човек
Макар изпратен към звездите,
глух отеква неговия ек
и самотен
е гласът
в черната прегръдка
на нощта...
Достатъчно! Аз не харесвам
(как го казват?)
евтиния, розов оптимизъм,
но да ме заливат
на инат
с гаден, лицемерен песимизъм
е още по-зле
Да се замислиш е опасно,
че можеш да останеш тъжен,
отчужден
и сам
Опасно е, че може би ще се изгубиш
по тъмните алеи на мисълта,
че ще се залуташ
сред болката и нощта
Опасно е,
но е прекрасно да намериш път
сред лабиринта
и там, вече няма да си сам –
ако поне едно сърце пулсира в твоя ритъм,
вече не е страшно,
не е глупав сън
сближени в една вяра,
вие ще си поделите товара
и ще продължите
дори и в мъглата на нощта
аз знам –
ще срещнете много други
пулсиращи сърца
Прекрасно е сред изоставени мечти
да намериш своята звезда
и тогава
с нов поглед към света
да можеш да вървиш напред
Със теб ще бъдат близките ти хора,
пред вас
обляна в нежна светлина
блести надежда нова
ян.2021
© Любомира Нанева Всички права запазени