Опасно е!

Опасно е да се рови

сред изоставени мечти,

някоя може да прелети,

в сърцето твое да се загнезди

и със силите ти да се съживи

Дори да е безкрайно хубава мечта -

за щастие,

за свобода

и светлина

тя неизбежно ще ти донесе тъга,

защото са я наранили и изоставили,

защото се правят, че са я забравили

Опасно е да се търси

ядрото на сълзите

на болката да се отвръща с въпросите,

пронизващи маската ѝ като куршуми,

въпросите – парещи думи

и най-вече въпросът защо?

е гаранция за нещо ново и добро,

но то води и призрачна сянка –

да кажем си отговорил

и какво?

Безсилен си; твоето око

напразно иска да разсее мрака

Опасно е – мракът се сгъстява

щом видиш колко си безсилен,

протяга черни лапи

и те задушава,

и сякаш даже влива се във теб

Опасно е – страшно натежава

жестокия товар

и те приковава,

а как ти се иска да полетиш,

но си оставаш обезкрилен

иска ти се нещичко да промениш,

но (само)убийствено е

колко слаб

е всеки

сам човек

Макар изпратен към звездите,

глух отеква неговия ек

и самотен

е гласът

в черната прегръдка

на нощта...

Достатъчно! Аз не харесвам

(как го казват?)

евтиния, розов оптимизъм,

но да ме заливат

на инат

с гаден, лицемерен песимизъм

е още по-зле

Да се замислиш е опасно,

че можеш да останеш тъжен,

отчужден

и сам

Опасно е, че може би ще се изгубиш

по тъмните алеи на мисълта,

че ще се залуташ

сред болката и нощта

Опасно е,

но е прекрасно да намериш път

сред лабиринта

и там, вече няма да си сам –

ако поне едно сърце пулсира в твоя ритъм,

вече не е страшно,

не е глупав сън

сближени в една вяра,

вие ще си поделите товара

и ще продължите

дори и в мъглата на нощта

аз знам –

ще срещнете много други

пулсиращи сърца

Прекрасно е сред изоставени мечти

да намериш своята звезда

и тогава

с нов поглед към света

да можеш да вървиш напред

Със теб ще бъдат близките ти хора,

пред вас

обляна в нежна светлина

блести надежда нова

ян.2021