Опиат
Не искам да знам къде си.
Не искам да те имам пак.
Във черна дупка ме отнесе,
едва изплувах от онзи мрак,
който във вените ми вля,
и който така зашеметява...
Сякаш насън беше онова...
Сякаш не можех вече да съм цяла,
докато твоите ръце,
не се завърнат в мен да вливат
отровите на твоето сърце,
да съживяват. После да убиват.
Не искам да знам къде си.
Издишах вече твоя опиат.
Насън, в някоя тъмна есен,
води ме пак в отровния си свят.
04.02.2018г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
