Опит за летене
Като хвърчило рееш се в небето
в ръцете си държите силно любовта,
а ти се молиш да не пусне никога въжето,
да не отлетиш безцелно някъде и без следа.
Приветстват опита ти за летене
облаци във розово и розова луна
и под хипноза спира времето за тебе,
попадаш в друга приказна страна.
Два снежнобели ангела пред твоя дом
вещаят утрото на новото начало,
съзираш даже вечния небесен трон,
от който любовта всичко е раздала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
