NINYA (Марияна Георгиева)
24 202
11.11.2007 г., 18:19 ч.

Опит за портрет 

  Поезия » Друга
827 0 17

 

Във очите на мъжа до мен съм тази,

дето може да повика светлината.

Лек съм срещу студ, в дома пролазил.

Аз съм тази, дето Бог му е изпратил.

 

Аз съм храмът, побиращ сълзите.

Аз съм светли очи в тъмни нощи.

Давам ласки, желания скрити

на ръцете - поискали още...

 

На детето ми в очите аз съм тази,

дето с устни утрото  целува.

Дето тайните във майчина прегръдка пази

и от призраци не се страхува

 

Аз съм фея - сбъдваща мечтите.

И съня съм - миглите погалил.

Аз писмото съм, със което пита:

Дядо Коледа какво й е оставил.

 

Аз съм всичко това едновременно.

Нося сила, и страст, и тъга.

Уж летя, а съм толкова земна -

във очите на мойта душа

(всъщност, мисля, че съм просто жена)

 

 

 

© Марияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??