Опит за портрет
Във очите на мъжа до мен съм тази,
дето може да повика светлината.
Лек съм срещу студ, в дома пролазил.
Аз съм тази, дето Бог му е изпратил.
Аз съм храмът, побиращ сълзите.
Аз съм светли очи в тъмни нощи.
Давам ласки, желания скрити
на ръцете - поискали още...
На детето ми в очите аз съм тази,
дето с устни утрото целува.
Дето тайните във майчина прегръдка пази
и от призраци не се страхува
Аз съм фея - сбъдваща мечтите.
И съня съм - миглите погалил.
Аз писмото съм, със което пита:
Дядо Коледа какво й е оставил.
Аз съм всичко това едновременно.
Нося сила, и страст, и тъга.
Уж летя, а съм толкова земна -
във очите на мойта душа
(всъщност, мисля, че съм просто жена)
© Марияна Георгиева All rights reserved.
