Сега,
  Когато
    Луната блести
    И прорязва
  Всички облаци
  И небето
    Раздира...
Почти като слънце...
Почти като ден...
Почти като нож...
Почти като смисъл...
Почти като надежда...
Почти като цвете...
Със лунни отразени лъчи

Прорязва
  Мрака на моето 
  Търсещо и отчаяно 
  Влюбено до безумие 
  Още живо сърце...

Сърцето е влюбено
  От болка раздрано
  И търси
Говори
  Не спира
  И спори
Обича 
  И мрака проклина
  Дори там където няма живот

Не спира

  Да търси 
    Ден и нощ да копае
      За лунното цвете
      Което да дари
      На една земна принцеса
        Обезверена, смачкана, 
        Лъгана и отчаяна....
Лунното цвете 
  Събуждащо нейната собствена
  Възкръснала, но истински чиста любов

Защото любовта,
    Принцесо,
  Е прекрасна
  И неземна
    Тя е възвишена
    От слънце по-ясна
    И силна
      Искряща
      И жива
        Като чиста вода ромоляща
    Тя дава живот
    Тя е като благослов
  Макар и незнайна
  На тази планета
  Тя е светлина
  И мелодия, и песен,
  Тя дава живот
    И вятър небесен...

Не, тя е просто любов