Опит за пълзене.
Опитвам се да имам две ръце,
а не крила на волна птица.
Разбирам, че е глупаво сърцето ми,
защото все химерите обича.
Вменявам си, че всичко е илюзия.
По думите ти. (Иначе боли.)
Незнайно как след толкова контузии,
в душата ми събираш се и Ти.
Смълчавам се. Притихнал като пленник.
Роден да изгори до жарна пепел.
И после да съм влюбен до нетленност,
любов такaва никога не сетил...
Недей ме убеждава в немислимото!
Аз цял живот съм вярвал, че те има!
Ще бъдем точно толкова щастливи,
че Дявола от завист да умира!...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
