Опит за пълзене.
Опитвам се да имам две ръце,
а не крила на волна птица.
Разбирам, че е глупаво сърцето ми,
защото все химерите обича.
Вменявам си, че всичко е илюзия.
По думите ти. (Иначе боли.)
Незнайно как след толкова контузии,
в душата ми събираш се и Ти.
Смълчавам се. Притихнал като пленник.
Роден да изгори до жарна пепел.
И после да съм влюбен до нетленност,
любов такaва никога не сетил...
Недей ме убеждава в немислимото!
Аз цял живот съм вярвал, че те има!
Ще бъдем точно толкова щастливи,
че Дявола от завист да умира!...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
